Никога не бях предполагала колко неща може да причини едно куче на пътя. Особено на магистралата във вторник вечер, когато се движиш с около 120 и се намираш на 13 км от София.

Двама души на задната седалка и двама отпред, на високоговорителя на мобилния на Миро – Митко тъкмо започва да ни разказва виц. Обръщам се напред и виждам кучето на пътя. Огромно е. Няма как да го избегнем, не можем дори да си го помислим – тогава щеше да е все едно да сме на негово място. Вместо това усещаш удара, след него усещаш смъртта под краката си – колата минава през тялото на животното, вибрацията от разтърсването се слива с теб, ти се сливаш със смъртта, която вече е назад по пътя. Закриваш лице с ръцете си, плачеш малко. После започваш да снимаш. Скоро акумолатора се скапва, нещо се е случило от удара, светлините на колата също умират, налага се всички да слезнем от колата и да минем зад мантинелата, за да не предизвикваме излишно летящите с колите наоколо. След известно време треперене от студ КАТ пристигат и отиват да търсят кучето, за да го снимат, после се връщат и правят една бърза фотосесия на колата. Представяме си как на задната седалка в колата им е пълно с албумчета със снимки на размазани кучета. После чакаме Пътна помощ. След половин час цигарен дим и чалга, с които ни черпи шофьорът на аварийната кола, сме в София. Следват разправии с транспортирането на колата до сервиз и т.н.

Тази седмица отново минавахме през същото място и отново аварийната кола качваше пострадал. Така че – внимавайте около 13-я километър по магистралата за Пловдив.

Днес Вили ми показа играчките за елха, които е направила за артишок. Толкова ме “засилиха” (както казва Митко), че мисля тази зима и аз да украся една елха. С тях. Изящността им би превърнала дори кактуса в коледно дърво.

Скоро ще ги пуснем в онлайн бутика… но не знам дали ще се доберете до тях, защото мисля аз самата да подаря доста от тях на заслужилите :)

- Взе ли бутилките?
- Да, пет са.
-То и там ще има алкохол, ама ние носим още. Безплатен!

- Хахахаа…

- Абе знаете ли, че в момента по телевизията няма никакви реклами на алкохол!? Само Martini.
- Еее, как, и Heineken въртят клип от седмица поне.
- О, ще почнат. Съвсем скоро.
- То на бирата сега не й е сезонът.

- Там дали ще има и друго уиски?
- (шепнене) …как ли изглеждаме в очите на шофьора?
- Като от клуба на неанонимните алкохолици.

Когато работиш в рекламата и в частност за доста алкохолни марки, често се случва да изглеждаш леко вманиачен отстрани, леко странен, алогичен и циничен. Както и да е. Стигнахме на мястото, изсипахме се от таксито и имам чувството, че още преди да се озовем при насъбралите се хора, те вече ни посрещаха с писъци и крясъци. Хората са способни на всичко за безплатен алкохол. В двора на звукозаписната компания представяха музиката към един нов българки филм. Малка група хора беше обградена от безплатен алкохол и банерите на компаниите, които бяха предоставили алкохола. Естествено, организаторите се чувстваха задължени да включат в интелектуалните си излияния имената на всички присъстващи алкохоли.

Първото нещо, което ми прави впечатление обаче е помещението на автосервиза в съседство. Снимам го. Зад гърба ми някой ме побутва и започва да се запознава с мен. Етикет. Казва си името, казва къде работи. Аз си казвам името, казвам и името на агенцията, в която работя. Представилата се, чието име моментално забравям, е безкрайно учудена от факта, че вместо да зяпам в огромния екран пред мен, аз гледам в двора на съседите. Казвам й, че аз по принцип всичко гледам. Вметка: може и да греша, но ако Шекспир живееше днес, прословутата му фраза щеше да бъде нещо от сорта на: „Животът е екран и ние сме зрители“… с промити мозъци, на които им прожектират собствения им живот, облъчват ги с риалити формати и от които се очаква накрая да си купят нещо.

След няколко чаши безплатен алкохол тръгваме към концерта на Остава. Стигайки там разбираме, че всъщност голяма автомобилна компания ги е наела за промоцията на новия си модел. Съответно пространството пред сцената е разделено от барикади. На сцената, зад групата, е разположен въпросният модел. Стои доста неестествено там. В малкото място най-отпред достъпът е свободен – тук са феновете, хора, които нямат общо с таргета на този клас автомобили, но които са дошли заради групата. Все едно да се опиташ да продадеш Батмобила на дете, което все още го возят в количка. Няколко метра по-назад е VIP зоната – тук вече са истинските потенциални потребители на промотирания автомобил, мазни сухари, да, това е малко оксиморонно понятие, но много им отива. Те стоят непоклатими като бетонни улични стълбове, пълнят чиниите си с омарите и ягодите от кетъринга, пият скъпи вина, ходят до тоалетна в луксозния камион зад шатрите на кетъринга и използват ароматизираната тоалетна хартия.

Както доста често се случва в този бизнес, оказва се, че на входа имаме познати. Пускат ни във VIP зоната без покани. Отново при безплатния алкохол. Озоваваме се в кошарата на костюмарите, пред нас, от другата страна на барикадата подскачат феновете. Ние сме някъде по средата.

„…реклама мисли за твоите дни, върви в Лондон, Париж и Берлин. Бесен съм и ти си може би“
„Лондон, Париж, Берлин“, Остава

В дни, когато се чувствам като горните редове, с нетърпение чакам обедната почивка. Тогава темите внезапно се сменят. Тогава излизаме с Миро и Вили, обядваме, после отиваме за нещо сладко в сладкарницата на Иван Асен, аз снимам всичко. През това време обаче се чувствам странно, накак извън времето. Може би защото то е заключено между работното време.

Това са кадрите от днешното извънвремие.

докато чаках да се съберем за обяд, снимах едни нови творения на Бистра за артишок

трябваше да направя портрет на Вили за Спунк, тъй като беше облечена в стил 50-те, се сетих за този стар автомобил в двора на мястото, където се храним

няколко десетки снимки по-късно се сблъскахме с котките – децата на Иван Асен

обичам да снимам хляб

обичам и ретро елементите от София

още ретро

и накрая новите знаци

…е подходящ момент да присъстваме на преглед на съвременните български творци (естествено не съвсем обективен, тъй като едва ли организаторите са успели да съберат наистина всички). Фестивалът Поетики започва в 17 часа (?) в Борисова градина, пред езерото с лилиите. Обещават ни 32 поети, 15 групи и диджеи, 3 танцови миниатюри, специални видеостени и една вечер на артимпровизиция. Целият този микс ще продължи до полунощ (най-рано). Обещават също всичко, което ще се случи, да е ново или поне нова версия на вече видяно/чуто.

Моят личен списък с творци, които държа да видя, е следният:

Остава
Насекомикс
Porno BPM
MO – да, интересно ми е какви ще ги сътвори този път
Ambient Anarchists
Анимационерите
Франсоа Вейерганс – френски писател и режисьор
Алек Попов
17,45 ч. предпремиерно ще бъде представен откъс от спектакъла на Ида Даниел „Какво се случи след като Нора напусна мъжа си или опорите на обществото” от нобеловия лауреат за 2004 Елфриде Йелинек

Да видим на кой как му е подействал градът.

update: Няколко минути след като публикувах този текст, отворих сайта на фестивала, където следното съобщение леко ме разочарова…

Поради окончателната синоптична прогноза за проливни дъждове в неделя, 21 септември, мястото на провеждане на СОФИЯ: ПОЕТИКИ се променя.

ПАРТИ ЦЕНТЪР 4 КМ

…или по-скоро: обичам да ги откривам

Смяна на стила в българското кино.
Смяна на стила на български поп изпълнител.
Смяна на листата по дърветата.

Beautiful Dirt – Руши Видинлиев (Дзифт OST)

Едно от най-приятните pin up момичета, на които съм попадала. В случая ми е интересно дали моделът е реален или е съществувал изцяло в съзнанието на художника.